Атон... Произнасяйки тази дума, неволно ти се иска да направиш пауза, за да почувстваш поне за миг какво стои зад нея. Струва ти се, че това е затворено сандъче със скъпоценности и не на всекиго е дадено да го познае.

Само след като посетиш тази свята земя, започваш да чувстваш и да осъзнаваш какво представлява тя. И ако си бил там само веднъж, ти се иска да се върнеш отново поне за ден или за седмица, за месец или за година, а може би и завинаги...

Разбира се, Атон не е приказка или райски кът. Това е място на всекидневен труд – физически и духовен; място на непрестанен вътрешен подвиг на монасите, място на сълзи и молитви за целия свят, за нас, грешните.

Но всички, които по Божия милост се окажат на Атон, отначало обилно всмукват изобилстващата тук благодат. И никакви грапавини или въпроси от историята на Света Гора не могат да затъмнят това първо впечатление.

Ето как един руски поклонник описва подобно състояние: „Корабът доплува до пристана и след минута кракът на поклонника стъпва на атонска земя. Трудно е да си представиш, че преди някакви си 40 минути си бил в курортното градче, където продължава непрекъснатата служба на човешката плът, едно своеобразно „бдение“ без начало и без край, където на една туристическа душа се падат по няколко маси в ресторантите и по няколко стаи в хотелите. А сега си представете, че същият поклонник, отдъхнал за малко в архондарика (стаята за гости), опитал традиционната атонска почерпка от малка чашка ракия, студена вода и локум, се докосва до велики светини – до частица от Животворящия Кръст Господен, до чудотворни свети икони, до благоуханни мощи на светии. Представете си такъв поклонник. Главата му се замайва, струва му се, че е попаднал в друг свят – на небето... Представете си тихия, уединен манастир, тишината на храма, където няма нито енориаши, поставящи свещички, нито почистващите храма служителки, нито дори свещенослужители, само ние, монахът, който ни отваря, и благоухаещите мощи на светиите, до които се докосваме без никакви прегради от стъкло или затворени ковчези.

...Какъвто и човек да си, дори и най-грешният, ако си стоплян от вярата, ти ще почувстваш, че те е обзела неведома сила, и че животът ти е навлязъл в някакъв нов период от време“ (Гроицкий П., „Русские на Афоне. Середина XIX – начало XX века“, М., 2001).

Но нека да оставим за миг нахлулите впечатления и да си спомним, макар и накратко, дохристиянската история на бъдещата Света Гора.

Атон е най-източното разклонение на Халкидическия полуостров, което се мие от водите на Егейско море. Той е дълъг 60 км, широк 8-12 км и заема площ от 360 кв. км. Северният ръкав на полуострова, се свързва със сушата чрез провлак с незначителна височина, която постепенно нараства, за да завърши с връх висок 2033 метра. Това е планината Атон, която дава името на целия полуостров.

Първите жители на Атон били тракийци и пелаги от остров Лимнос, а по-късно - преселници от Халкидики. Запазените руини свидетелстват, че на територията на полуострова някога е имало градове, сред които се споменават Сани, Уранополи, Фисон, Клеонес, Акрофон (Аполония), Харадрия, Олофикс и Дион. Всички тези древни градове се появявали, развивали и умирали, а на самата атонска земя тепърва ѝ предстояло да намери нов живот след пришествието в света на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Получило се така, че Самата Пречиста Негова Майка избрала тази земя за Свой жребий навеки.

Според преданието, когато апостолите решавали с жребий кой къде да проповядва Евангелието, света Богородица помолила на Нея също да Ѝ разрешат да вземе участие, за да не остане отделена от проповедта. По жребий на Нея Ѝ се паднала иверийската земя (Грузия) в Мала Азия. Когато Пресвета Богородица се готвела да се отправи за Иверия, се явил архангел Гавриил с думите: „Иисус Христос, Който се роди от Тебе, Ти повелява да не оставяш иудейската земя и Иерусалим. Мястото, което Ти е предназначено, не е Иверия, а полуостров Македония – Атон...“

Веднага щом Владичицата на света стъпила на Атон, от всички идоли, намиращи се на полуострова, се чул стон. Той като вик призовал: „Мъже, потомци на Аполон, отидете в залива на Климент, за да посрещнете Майката на Великия Бог – Мария „. Местните жители с голяма почит посрещнали Богородица, Иоан Богослов и други те с тях.

Пресветата Дева, като видяла мястото, което Ѝ се паднало, произнесла следните слова: „Сине Мой и Бог Мой, благослови това място и Мой жребий, излей милост на него и го пази невредимо до края на този век“.

След това, благославяйки народа, казала: „Божията благодат да пребъде на това място и над пребиваващите тук с вяра и благоговение, и спазващи заповедите на Моя Син и Бог. Необходимите за живота им на земята блага те ще получават в изобилие с малко труд, ще им се приготви живот небесен и няма да оскъднее милостта на Моя Син от това място до края на този век. Аз пък ще бъда застъпница за това място и Ходатайка за него пред Бога“.

Макар точната дата на разпространение на монашеството на Атон да не е известна, се смята, че първите отшелници са се заселили тук още много преди VII век, От тогава (VII век) датират първите упоменавания в летописите за идването на Света Гора на аскети от изток и Египет, преследвани от араби.

Атон официално е провъзгласен за място на монашеството през 885 г. със Златната Була на император Василий I.

За основател на общежитийното монашество на Атон се смята свети Атанасий от Трапезунд, кой то с помощта на император Никифор Фока (963-969 г.) основал манастира Великата Лавра (962-963 г.) – първия манастир, появил се на Атон.

След няколко години, през 972 г., бил издаден първият Устав, който уточнявал реда и управлението на делата на Света Гора и който, понеже бил написан върху козя кожа (гр. – τράγος), се наричал Трагос. Документът бил подписан от император Иоан Цимисхи. По този устав Атон бил признат за независима монашеска държава.

До 1313 г. Атон не е имал висше църковно ръководство (епископ) и се е подчинявал само административно на византийския император. В това изключение от каноните не е имало нищо нередно, защото Света Гора е „дял“ на Божията Майка и Сама Владичицата на света е била и е Игумения тук. През 1313 г. обаче император Андроник Старши издава хрисовул, според който Атон започва да се подчинява на Вселенския Патриарх, но при това все пак се съхранява властта на Прота – уважавания от всички Старец, избиран от всички манастири за една година.

По-късно, през XVII в., властта на Прота била прекратена и местното управление на Атон започнало да се осъществява от Кинотиса - събрание от Старци, избирани от двадесетте манастира. От това време датират също броят и йерархията на манастирите на Света Гора.

В йерархичен порядък манастирите се разполагат по следния начин:

Манастир Велика Лавра ( Ι. Μ. Μεγίστης Λαύρας)
Манастир Ватопед (Ι. Μ. Βατοπαιδίου)
Манастир Ивирон (Ι. Μ. Ιβήρων)
Хилендарски манастир (Ι. Μ. Χιλανδαρίου)
Манастир Дионисият (Ι. Μ. Διονυσίου)
Манастир Кутлумуш (Ι. Μ. Κουτλουμουσίου)
Манастир Пантократор (Ι. Μ. Παντοκράτορος)
Манастир Ксиропотам (Ι. Μ. Ξηροποτάμου)
Зографски манастир (Ι. Μ. Ζωγράφου)
Манастир Дохияр (Ι. Μ. Δοχειαρίου)
Манастир Каракал (Ι. Μ. Καρακάλλου)
Манастир Филотей (Ι. Μ. Φιλοθέου)
Манастир Симон Петра (Ι. Μ. Σίμωνος Πέτρας)
Манастир Св. Павел (Ι. Μ. Αγ. Παύλου)
Манастир Ставроникита (Ι. Μ. Σταυρονικήτα)
Манастир Ксенофонт (Ι. Μ. Ξενοφώντος)
Манастир Григорият (Ι. Μ. Γρηγορίου)
Манастир Есфигмен (Ι. Μ. Εσφισμένου)
Манастир Св. Пантелеймон (Росико) (Ι. Μ. Αγ. Παντελεήμονος)
Манастир Констамонит (Ι. Μ. Κωνσταμονίτου)

Макар че за суверенни се считат само двадесетте манастира, чийто брой не може да бъде увеличен, на Атон съществува голямо множество от малки общежитийни монашески образования, които се явяват съставни части на манастирите, на чиито земи се намират. Това са катизми, келии, каливи (колиби), скитове и исихастирии. Катизма е неголяма колиба близо до манастира, където живее един монах, който купува хранителните продукти от манастира си срещу малка заплата. Монасите, живеещи в катизми, се отличават с висока духовност. Келията е просторно монашеско жилище с храм, предоставяно от манастира срещу малко заплащане на група от трима монаси.

Каливата (малка къщичка) е жилище по-малко по големина от келията, с вътрешен храм и без землен участък. Дава се от манастира на един човек или на група от двама-трима на още по-ниска цена от келията. Скитовете представляват организирани общини, които се състоят от каливи или келии, които с времето се устройват като отделни манастири, но се намират в пълно подчинение на манастира, на чиято канонична територия се намират. Исихастириите са отшелнически пещери, разположени в уединени места, предимно в югозападната част на полуострова.

Понастоящем седемнадесет от двадесетте манастира са гръцки, един е руски („Свети Пантелеймон“), един – сръбски („Хилендар“) и един – български („Зограф“).

Във връзка със силния натиск от страна на Европейския съюз, стремящ се да склони Света Гора да отмени хилядолетната забрана Атон да бъде посещаван от жени, е уместно да припомним историята на възникването на тази забрана.

Според атонските предания в началото жените са имали достъп до Света Гора, но той е бил забранен при следния случай. Плакидия, дъщерята на гръцкия император Теодосий, връщайки се от Рим във Византия, пътьом пожелала да види Света Гора, и особено Ватопедския манастир, построен с даренията на нейния баща, Теодосий Велики. Тя пристигнала направо на Ватопедския пристан; била тържествено посрещната и въведена в манастира с подобаващи почтителност и церемониалност. В умилително благоговение тя се приближила към храма и снемайки от себе си царското величие, така се смирила, че не искала да влезе в църквата през главната врата, а минала през страничната, северната; вече искала да влезе от притвора в основния храм, когато изведнъж я поразил гласът на Пресвета Богородица, излизащ от Нейната икона, изписана в стенната ниша.

– Защо си тук – казал строгият глас, – тук са монаси, а ти си жена; защо даваш повод на врага да воюва с тях чрез престъпни помисли? Нито крачка напред! Отдалечи се, ако искаш добро за себе си.

Поразена от страх, царската дъщеря мълчаливо се оттеглила от обителта и от Света Гора, и в памет на това събитие издигнала храм на името на свети великомъченик Димитър (това станало в 382 г.) – в съседство с иконата, от която се чул гласът на Богородица. Светите атонски отци законоположили, че от този момент нито една жена няма да проникне в тайните на атонското подвижничество – което се изпълнява свято и досега.

Бог поругаван не бива, няма да позволи да поругаят и Неговата Майка, поради това са напразни опитите на новоизпечените безбожници да нарушат тази осветена от Нея, Игуменията на Света Гора, многовековна забрана.

На Атон всичко е чудесно и всичко произ тича като че ли в друго измерение на времето. Само това е нужно да съумееш да видиш и да почувстваш. Всичко тук прави и за всичко се грижи Тя, Пречистата Богородица – Панагия („Всесвятата“), както Я наричат гърците, и това всеки може да усети върху себе си.

Монасите казват – каквото и да намислиш тук, все едно ще се случи иначе, но по-разумно и с промисъл за тебе. Не е ли това проявление на Нейното всеприсъствие тук, докосване на всепокриващите Ѝ ръце? На Атон някак преставаш да мислиш за това, че всички манастири са православни, защото православието тук е толкова органично и непоклатимо, че всяка мисъл за друга възможност се прекъсва.

Така в манастира „Ксиропотам“ разрушените манастирски стени по-ясно от всичко посочват непоклатимостта на Православието. Според преданието, когато на Атон започнали да насаждат латинската ерес, почти всички манастири отказали да служат заедно с еретиците. Пострадали отците в Иверската, Ватопедската, Зографската обител в Карея. Но ксиропотамските отци се съгласили и посрещнали латинците с клонки в ръце и с приветствия на уста: „Да бъде мирът Христов с нас!“. След това започнали обща служба и при произнасянето на думите: „За нашия архиепископ, който е в Рим и за благочестивия цар...“ – станало земетресение и стените на манастира паднали, подобно на иерихонските.

Освен това до този злочест ден много години на манастирския празник на Четиридесетте севастийски мъченици тук пораствали четиридесет чудесни гъби, които давали изцеление на всеки, който ги вкуси, независимо от каква болест страдал.

Това чудо престанало след ксиропотамската уния. Рухналите стени на манастира не се съхранили, но се съхранил манастирът, тих и строг.

Тук, на Атон, всичко си е свое, недокоснато от суетата на този свят. Даже времето е свое, особено, византийско – ориентирано по изгрева и залеза на слънцето.

И камбаните на Атон са особени. Обичайните, добре познатите на нас, звънят най-често на празник и в неделните дни. В делничните дни се разнася аскетичният звук на желязно клепало, напомнящо голяма подкова. А за служба монасите биват призовавани от талант – дървено клепало, което напомня за таланта, който Господ вложил в душата на всеки човек, и на който е дошло време да се прояви.

Да замине от Атон е тежко и за монах, и за мирянин. Монахът си позволява да се отлъчи от Света Гора само по крайна необходимост или по послушание и единствено с благословение на игумена. И навярно няма такъв поклонник, който да не би искал да попадне тук поне още веднъж, и рядко някой не мечтае един ден да остане тук завинаги...

Р.Б.Михаил
Кратка история на Зографския манастир,
Славянобългарски манастир
"Св. вмчк Георги Зограф", 2007г.